The moment when, 50 years ago, Neil Armstrong planted his foot on the surface of the Moon inspired awe, pride and wonder around the world. This newspaper argued that “man, from this day on, can go wheresoever in the universe his mind wills and his ingenuity contrives…to the planets, sooner rather than later, man is now certain to go.” But no. The Moon landing was an aberration, a goal achieved not as an end in itself but as a means of signalling America’s extraordinary capabilities. That point, once made, required no remaking. Only 571 people have been into orbit; and since 1972 no one has ventured much farther into space than Des Moines is from Chicago.
The next 50 years will look very different. Falling costs, new technologies, Chinese and Indian ambitions, and a new generation of entrepreneurs promise a bold era of space development. It will almost certainly involve tourism for the rich and better communications networks for all; in the long run it might involve mineral exploitation and even mass transportation. Space will become ever more like an extension of Earth—an arena for firms and private individuals, not just governments. But for this promise to be fulfilled the world needs to create a system of laws to govern the heavens—both in peacetime and, should it come to that, in war.
The development of space thus far has been focused on facilitating activity down below—mainly satellite communications for broadcasting and navigation. Now two things are changing. First, geopolitics is stoking a new push to send humans beyond the shallows of low-Earth orbit. China plans to land people on the Moon by 2035. President Donald Trump’s administration wants Americans to be back there by 2024. Falling costs make this showing off more affordable than before. Apollo cost hundreds of billions of dollars (in today’s money). Now tens of billions are the ticket price.
[ … ]
It is a mistake to promote space as a romanticised Wild West, an anarchic frontier where humanity can throw off its fetters and rediscover its destiny. For space to fulfil its promise governance is required. At a time when the world cannot agree on rules for the terrestrial trade of steel bars and soybeans that may seem like a big ask. But without it the potential of all that lies beyond Earth will at best wait another 50 years to be fulfilled. At worst space could add to Earth’s problems. | Стъпването на Нийл Армстронг на Луната преди 50 години предизвика благоговение, гордост и удивление по целия свят. Този вестник твърди, че „от този ден насетне човек може да отиде навсякъде във вселената, където неговият ум, воля и изобретателност го отведат... рано или късно човек със сигурност ще стигне планетите.“ Или не съвсем. Кацането на Луната беше отклонение, цел, постигната не като цел сама по себе си, а като средство за ознаменуване на необикновените способности на Америка. Веднъж постигната, тази цел не изискваше пресъздаване. Едва 571 души са били в орбита; и от 1972 г. насам никой не е прелетял повече от 537 км, колкото е разстоянието между Де Мойн и Чикаго. Следващите 50 години ще изглеждат много по-различно. По-ниските разходи, новите технологии, амбициите на Китай и Индия, както и новото поколение предприемачи обещават смела ера в завладяването на космоса. Тя почти със сигурност ще обхваща туризъм за богатите и по-добри комуникационни мрежи за всички; в дългосрочен план може да включва експлоатация на полезни изкопаеми и дори масов транспорт. Космосът все повече ще заприлича на продължение на Земята – арена за компании и частни лица, не само за правителства. Но за да се изпълни това обещание, светът трябва да създаде система от закони, които да управляват небесата – както в мирно, така и, ако се наложи, във военно време. Развитието на космоса досега беше насочено към улесняване на дейностите на Земята, главно спътникови комуникации за радио- и телевизионно излъчване и навигация. Сега две неща се променят. Първо, геополитиката подготвя нов опит да изпрати хората отвъд пределите на ниската околоземна орбита. Китай планира да изпрати човек на Луната до 2035. Администрацията на президента Доналд Тръмп иска американците да се върнат там до 2024 г. Спадането на разходите прави тази демонстрация по-достъпна от преди. Аполо струваше стотици милиарди долари (в днешни пари). Сега цената на билета е няколко десетки милиарда. [ … ] Изграждането на образ на космоса като един романтизиран Див Запад, като една анархична граница, където човечеството може да отхвърли оковите си и да преоткрие съдбата си, е погрешно. Космосът за да разгърне потенциала си, управление е нужно. Във времена, когато земляните не могат да се споразумеят за правилата за търговия със стомана и соя, това може да бъде сериозен въпрос. Но без него потенциалът на всичко, което се намира извън пределите на Земята, ще изчака още 50 години, за да види бял свят. В най-лошия случай космосът може само да увеличи проблемите на Земята. |